Daniel 2

1Н а втората година от царуването си Навуходоносор сънува сън, от който духът му се смути, и сънят побягна от него. 2 ^a И заповяда царят да свикат тайноведци и гледачи, магьосници и халдейци, за да му разтълкуват съня. Те дойдоха и застанаха пред царя. 3И рече им царят: „сънувах сън, и духът ми се вълнува; желая да зная тоя сън“. 4 ^b Тогава халдейците казаха на царя по арамейски: „царю! да си жив довеки! кажи на рабите си съня, и ние ще обясним, какво значи“. 5Отговори царят и рече на халдейците: „сънят избяга от мене; ако ми не кажете съня, и какво той значи, ще бъдете насечени на късове, и къщите ви ще се обърнат на развалини; 6 ^c ако пък ми разкажете съня, и какво той значи, ще получите от мене дарове, награда и голяма почест; и тъй, кажете ми съня, и какво той значи“. 7Те повторно отговориха и рекоха: „нека царят каже на рабите си съня, и ние ще обясним, какво значи той“. 8Отговори царят и рече: „добре зная, че вие искате да спечелите време, защото виждате, че сънят избяга от мене. 9Понеже не явявате съня ми, вие имате някой умисъл: готвите се да ми кажете лъжа и измама, докле мине време; и тъй, разкажете ми съня, и тогава ще позная, че вие можете ми обясни, и какво той значи“. 10 ^d Халдейците отговориха на царя и казаха: „на земята няма човек, който да може откри на царя това дело, и затова ни един цар, велик и силен, не е поисквал подобно нещо от никой тайноведец, гледач и халдеец; 11делото, което изисква царят, е толкоз трудно, че никой друг не може го откри на царя, освен боговете, които не живеят със смъртните“. 12Царят разсвирепя и силно се ядоса на това и заповяда да изтребят всички мъдреци вавилонски. 13Когато излезе тая повеля да убиват мъдреците, потърсиха Даниила и другарите му, за да ги умъртвят. 14Тогава Даниил се обърна с предпазливост и мъдрост към Ариоха, началник на царските телопазители, който беше излязъл да убива вавилонските мъдреци, 15и попита Ариоха, който беше силен при царя: „защо такава страшна повеля от царя?“Тогава Ариох разказа на Даниила цялата работа. 16И Даниил влезе и измоли от царя да му даде време, за да представи на царя тълкуването на съня. 17Даниил отиде у дома си и разказа работата на другарите си Анания, Мисаила и Азария, 18 ^e за да просят милост от Бога Небесни за тази тайна, та Даниил и другарите му да не загинат с другите мъдреци вавилонски. 19 ^f И тогава тайната биде открита на Даниила в нощно видение, и Даниил благослови Бога Небесни. 20 ^g И рече Даниил: „да бъде благословено името на Господа отвека и довека, защото у Него има мъдрост и сила; 21 ^h Той променя времена и години, сваля царе и поставя царе, дава мъдрост на мъдри и знание на разумни; 22 ⁱ Той открива, що е дълбоко и съкровено, знае, що е в мрака, и светлината живее с Него. 23Славя Те и величая, Боже на отците ми, задето ми дарува мъдрост и сила и ми откри онова, за което Те молихме; защото Ти ни откри делото на царя“. 24Подир това Даниил отиде при Ариоха, комуто царят бе заповядал да умъртви мъдреците вавилонски, влезе и му каза: „не убивай мъдреците вавилонски; заведи ме при царя, и аз ще му открия, що значи сънят “. 25Тогава Ариох незабавно заведе Даниила при царя и му каза: „намерих между пленените синове на Иуда човек, който може да открие на царя, що значи сънят “. 26 ^j Царят рече на Даниила, който бе наречен Валтасар: „можеш ли ми каза съня, който видях, и какво значи той?“ 27Даниил отговори на царя и рече: „тайната, за която царят пита, не могат откри на царя ни мъдреци, ни магьосници, ни тайноведци, ни гледачи. 28Но на небесата има Бог, Който открива тайни; и Той откри на цар Навуходоносора, какво ще бъде в последните дни. Сънят ти и онова, що е видяла главата ти на твоето легло, беше това: 29 ^k ти, царю, на леглото си мислеше, какво ли ще бъде след това, и Оня, Който открива тайни, ти показа какво ще бъде. 30 ^l Но мене тая тайна биде открита, не за да бъда по-мъдър от всички живи, а за да бъде на царя открит смисълът, и за да узнаеш помислите на сърцето си. 31Твоето видение, царю, беше такова: ето, някакъв си голям истукан; огромен беше този истукан, той стоеше в извънреден блясък пред тебе, и видът му беше страшен. 32Главата на този истукан беше от чисто злато, гърдите му и ръцете му – от сребро, коремът и бедрата му – медни, 33пищелите му железни, нозете му част железни, част глинени. 34 ^m Ти го гледаше, докле се камък откъсна от планината, без да го е ръка съборила, удари в истукана, в неговите железни и глинени нозе, и ги разби. 35 ⁿ Тогава всичко заедно се раздроби: желязо, глина, мед, сребро и злато станаха като прах на лятно гумно; вятърът ги отнесе, и диря от тях не остана; а камъкът, който разби истукана, стана голяма планина и изпълни цяла земя. 36Ето сънят! Ще кажем пред царя, и какво той значи. 37 ^o Ти, царю, цар на царете, комуто Бог Небесний дарува царство, власт, сила и слава, 38 ^p и в ръцете ти даде всички синове човешки, дето и да живеят, всички зверове земни и птици небесни и те постави господар над всички тях, – ти си тая златна глава! 39После тебе ще се дигне друго царство, по-долно от твоето, и още трето царство, медно, което ще владее над цяла земя. 40А четвъртото царство ще бъде яко като желязо; защото, както желязото троши и дроби всичко, тъй и то, като всесъкрушаващо желязо, ще дроби и съкрушава. 41А дето си видял нозете и пръстите на нозете, направени част от грънчарска глина, и част от желязо, то ще е царство разделено, и в него ще остане нещо от якостта на желязото, понеже ти си видял желязо, смесено с грънчарска глина. 42И както пръстите на нозете бяха част от желязо, а част от глина, тъй и царството ще бъде отчаст яко, отчаст крехко. 43 ^q А дето си видял желязо, смесено с грънчарска глина, това значи, че те ще се смесят чрез човешкото семе, но не ще се слеят едно с друго, както желязо се не смесва с глина. 44 ^r И в дните на ония царства Бог Небесний ще въздигне царство, което вовеки не ще се разруши, и това царство няма да бъде предадено на друг народ; то ще съкруши и разруши всички царства, а само ще стои вечно, 45понеже ти видя, че камъкът биде откъснат от планината не с ръце и раздроби желязо, мед, глина, сребро и злато. Великият Бог даде на царя да знае, какво ще бъде след това. И верен е тоя сън, и точно е неговото изтълкуване!“ 46 ^s Тогава цар Навуходоносор падна ничком и се поклони на Даниила и заповяда да му донесат дарове и благовонни кадива; 47 ^t и каза царят на Даниила: „наистина, вашият Бог е Бог на боговете и Господар на царете, Който открива тайни, щом ти можа да откриеш тази тайна!“ 48Тогава царят въздигна Даниила, даде му много големи подаръци и го постави над цялата област Вавилонска и главен началник над всички мъдреци вавилонски. 49Но Даниил помоли царя, и той постави Седраха, Мисаха и Авденаго над делата на страната Вавилонска, а Даниил остана при двора царски.